езикът на симптомите

В книгата си «Езикът на симптомите» Курт Тепервайн пише така: «…болестта не е само наш враг, а може да се превърне и в наш приятел и помощник. Именно чрез болестта тялото ни сигнализира не само, че сме поели по грешен път, не живеем в съответствие с живота и трябва да променим посоката, в която сме тръгнали, а според вида на симптомите ни показва и къде липсва нещо и какво трябва да направим, за да оздравеем напълно отвътре. Достатъчно е да научим езика му, за да го разбираме…»

Искам да ви разкажа за първия път, когато разчетох какво ми казват симптомите, разреших конфликта и след час нямаше и следа от болестта.

«…Духовната причина за хремата лесно може да се разпознае, дори ако обърнем внимание само на външната страна на явлението. Нещо ни идва до гуша. Хремата винаги възниква в ситуация, в която човек се чувства претоварен и търси основание да се оттегли, защото в момента не е готов да изпълни нежеланите изисквания…»

И така…на предишната ми работа не бях на заплата, а на процент, като нямаше как аз да си търся клиенти, а изцяло зависех от това дали шефката ми ще бъде в настроение да ме препоръча на нейните. Както и да е, работата беше много малко и изкарвах смешни пари, но последните два месеца положението стана плачевно и започнах да обмислям как да напусна по най-безконфликтния начин – не обичам стълкновенията, а и шефката ми беше приятелка, така че се мотаех и не предприемах нищо, търсейки идеалния момент да й съобщя решението си да напусна. И така минаваха ден, два, три… пет, а аз все не намирах момента. А как не ми се седеше там. Много, ама много ми беше писнало. Така една вечер усетих, дразнене в носа, но си казах: «Леко съм настинала – горещ душ, топъл чай и разтривка с етерични масла и на сутринта съм здрава.» Да, ама не! На сутринта от носа ми се изливаше Ниагарския водопад, болеше ме глава и не знаех на кой свят съм. Тогава ми просветна – това не е просто настинка, всъщност няма просто настинка, ако няма духовна причина за по-сериозни симптоми, всичко се разминава с леко смъдене за ден, два.  А аз имах сериозна причина за симптомите си – беше ми дошло до гуша да седя залудо на работа и не предприемах нищо за да разреша проблема, ами честито, ето ти хрема, и то каква… И реших, зле, не зле, отивам и казвам на шефката, че напускам. Така и направих. Казах й за решението си, събрах си нещата и със сетни сили се прибрах в къщи и малко разочарована си мислех: «Ето, разреших проблема, защо още ми е зле?». Защото много бързам. Легнах си и след час се събудих напълно здрава. Сякаш беше станало чудо, нямаше и следа, че съм имала хрема. За главоболието разбирам да изчезне напълно, но за хремата?… Та нали и друг път съм настивала сериозно, изключвам това, че не е имало вариант да влача хремата по-малко от седмица, но да няма и следа от някакво дори и леко дразнене, това наистина ме озадачи. Настина беше станало чудо. Разрешаването на конфликта даде резултат, по-добър от очакването. Тогава наистина повярвах, че «… изцелението е по-скоро разширяване на съзнанието и поемане по нов път в съответствие с живота. Докато не научи това, човек се нуждае от болестта.»

This entry was posted in Симптомите говорят. Bookmark the permalink.

One Response to езикът на симптомите

  1. Nicki says:

    Напълно съм съгласна. Отдавна бях чувала за това, но за хремата не знаех. Аз имам хрема от много време, говоря за месеци. И сега като се замисля, това е откакто всички започнаха постоянно да ми говорят и питат за университет, на мен вече ми писна, иска ми се да ме оставят на мира. Казвам им, че това е изцяло мое решение, а всеки път всеки, ама абсолютно всеки само за това ме пита.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *